Portal for Language Professionals and their Clients.  39,000+ Freelance Translators.  7,000+ Translation Agencies.

Той премина през ужасно страдание

Научните изследвания на Плащаницата доказват, че тя носи отпечатъка на пълнолетен мъж с височина около 1.8 м, със силна, мускулеста конструкция, с дълга коса, брада и красиви семитски черти. Мъжът е преминал през ужасните мъчения на бичуване, налагане на корона от тръни и разпъване на кръст. Повече от 600 рани са открити по тялото без следи от разлагане. Освен че потвърждават предаденото в Евангелието, тези данни съдържат и някои допълнителни важни детайли. Преди всичко Плащаницата ни показва, при това съвсем ясно и недвусмислено, степента на Христовите физически наранявания – той ни възлюби „докрай” (Евангелие от Йоан 13:1).

Лицето на Иисус

Въпреки цялото физическо и душевно страдание, образът на Иисусовото лице върху Плащаницата поразява със своята ненадмината красота и ведрост. То показва, че огромното страдание върху кръста може да се понесе само от някого, който осъзнава, че чрез страданието и кръстната си смърт ще постигне пълна победа над смъртта.

Лицето върху Плащаницата свидетелства за мъченията, които Иисус е понесъл. Може да се различи рана, напречно на носа и на дясната буза, причинена от пръчка. Освен това има охлузвани по клепачите и веждите, подутина над дясната скула, следи от кървене от носа, натъртвания и размествания на кости на върха на носа, поражения по скалпа, дължащи се на косми, изтръгнати с корените. Както четем в Евангелието: „Па го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха му се.” (Евангелие от Марко 15:19) и „Му удряха плесници” (Евангелие от Йоан 19:3).

Наложиха на главата му венец от тръни

Войниците „сплетоха венец от тръни” и „наложиха Му го на главата” (Евангелие от Йоан 19:2). Това мъчение е измислено специално за Христос. В никой друг исторически източник не се открива такъв вид мъчение преди разпъване на кръст. В областта на черепа се виждат многобройни петна от кръв, които дават тъмни, почти фотографски отпечатъци върху Плащаницата. Те са причинени от пробождания на кръвоносни съдове, причинени от тръните. Короната от тръни е имала формата на боне, което е обхващало цялата горна част на главата. Хирурзите откриват 13 рани от тръни върху челото, 20 на тила, като общият брой на всички рани по главата може би е бил около 50. Поради мрежата от кръвоносни съдове и нерви по скалпа короната от тръни вероятно е причинила огромна болка и силно кървене. „Като вземем предвид – отбелязва Л. Копини, директор на Института по анатомия към Болонския университет, – че тъканта на скалпа съдържа повече от 140 болкочувствителни зони на квадратен сантиметър, можем да си представим колко непоносима е била Неговата болка.” Научните изследвания потвърждават, че следите от кръв върху Плащаницата съответстват на анатомията на кръвоносните съдове върху човешката глава. Това е още едно доказателство в полза на автентичността на Плащаницата, тъй като кръвоносната система на човека не е проучвана и описана преди 1593 г.

Бичуване

Иисус е преминал през жестокия акт на бичуването. Навсякъде по тялото от Плащаницата се виждат рани, причинени от вид римски камшик, наречен флагрум . Раните върху задните части показват, че Иисус е бил бичуван гол. Бичуването е било ужасно наказание, често завършващо със смърт. Камшикът се е състоял от три издължени ремъка, завършващи с метални върхове. Те са откъсвали парчета плът при удрянето. Установени са 120 рани, причинени от камшик. Според разпространената практика бичуването е било отредено само за осъдени, на които е било спестено смъртното наказание. Наказваните по този начин са били освобождавани след това. Първоначално Пилат е искал Иисус да бъде само бичуван. Той казва: „И тъй, след като Го накажа, ще Го пусна” (Евангелие от Лука 23:16). Това обяснява суровостта, с която Иисус е бил бичуван. Войниците са смятали, че това е единственото отсъдено Му наказание. Били са двама войници. Този отдясно е бил по-висок и по-садистичен при изпълняване на задълженията си. Иисус е стоял прав, леко приведен, с ръце завързани за стълб. Ремъците на камшика са се опасвали около тялото му, удряйки предните части, гръдния кош, коремната част и бедрата.

 

 

Носене на кръста

По раните върху рамената, отпечатани върху Плащаницата, учените недвусмислено установяват, че Иисус е носил хоризонталната греда на кръста, наречена патибулум, и че ръцете му са били завързани за нея. Смята се, че патибулумът е бил около 1,8 м дълъг и тежък около 30 килограма. Иисус е бил крайно изтощен след бичуването и е вървял към мястото на разпятието с огромно затруднение. Трябвало е да измине разстояние от около 500 м. Паднал е няколко пъти по лице, удряйки силно колената си върху каменния път. Учените откриват големи ожулвания по носа (частици от почва и камък, смесени с кръв, са открити на върха на носа), както и по коленете, особено по дясното. Тъй като Иисус не е бил в състояние да носи кръста сам, Симон Киринеец е бил накаран от стотниците да го носи след Него (Евангелие от Лука 23:26).

 

 

Разпятие

Кръстната смърт е била едно от най-жестоките и най-унизителни наказания от времето на Иисус. Плащаницата ясно показва раните от гвоздеи по китките. Отпечатъкът върху краката показва, че те са били приковани с един гвоздей върху вертикалната греда на кръста. Гвоздеят е пронизал глезенната кост. Левият крак е бил поставен върху десния.

Ръцете са били приковани към кръста в китките, не върху дланите, тъй като тежестта на тялото е била твърде голяма, за да се поддържа от дланите. Ако гвоздеите са били забити в китките, те са щели да разкъсат плътта, причинявайки освобождаване на тялото. Гвоздеите са преминали през точка, наречена точка на Десто , разположена между костите на китката. В тази част на тялото няма големи кръвоносни съдове. Както отбелязва д-р Р. Барбе, там обаче има нерв, който контролира не само движенията на палеца, но също и болката при дразнение. Болката, причинена от пронизващ гвоздей, може да бъде ужасна, но не непоносима. В противен случай страдащият изгубва съзнание.

Плащаницата показва две струйки кръв по лявата китка. Техният анализ дава възможност на учените да реконструират позицията на ръцете на Иисус върху хоризонталната греда на кръста. Докато е висял на кръста с китки над нивото на раменете, Иисус се е опитвал от време на време да повдига тялото Си, за да диша. Тогава ъгълът на Неговите ръце спрямо вертикалната греда се е увеличавал с около 10 градуса. Когато с спускал тялото си надолу, ъгълът се е възстановявал на 55 градуса. По този начин за кратко позицията на тялото Му се е променяла и той е можел да поеме въздух, след което болката и изтощението са го принуждавали да отпусне тялото си отново. Тези редуващи се повдигания и спускания на тялото, крепено на пронизаните ръце и крака, са продължили около 3 часа и са причинили невероятно страдание. Те са ставали все по-чести, докато накрая Той е бил сломен от тоталното изтощение и смъртта.

Разрив на сърдечния мускул

Раната в дясната част на тялото на Иисус е била широка около 2,5 см и дълга около 0, 64 см. При нейния анализ заедно със следите от силно изтичане на кръв и течности, събрани в плевралната кухина, учените определят причината на смъртта като разрив на сърдечния мускул в следствие на сърдечно спиране. Това на свой ред е довело до масивен кръвоизлив в перикардиума (около 2 л кръв), а оттам и в дробовете, причиняващ хемоперикардия. Силно разкъсване на перикардиума вследствие на преизпълване с кръв вероятно е предизвикало парализираща болка в областта на гръдната кост. Иисус е издал внезапен вик и умрял. „А Иисус, като извика пак с висок глас, издъхна” (Евангелие от Матей 27:50). Насилствена смърт, настъпила при пълно съзнание и силно изтощение, обикновено предизвиква сковаване на тялото (rigor mortis). Ето защо тялото, отпечатано върху Плащаницата изглежда толкова сковано.

Пронизаното сърце на Спасителя

Скоро след смъртта на Иисус кръвта в перикардиума се е разделила на червени кръвни телца (натрупани в долната част на плевралната кухина) и кръвна плазма (оставаща в горната част). Когато Неговият гръден кош е бил прободен от копието на стотника, и двете течности са изтекли – първо червените кръвни телца, после кръвната плазма, т.е. „кръв и вода”, както е описано в Евангелие от Йоан 19:34.

Пронизаното сърце на Спасителя остава като символ за огромната любов на Бог към нас. Ставайки човек, Иисус избра да „ се опразни от всички неща” и прие истинска човешка смърт заедно с товара на нашите грехове. Макар и невинен, непознал грях, Богочовекът претърпя в моментите на Своето страдание и смърт в пълна степен страданието, причинено от греха. „Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога (Книга на пророк Исаия 53:4–5).

По този начин Иисус напълно се подчини на Своя Отец. Постъпвайки по този начин, Той победи всеки грях и самата смърт. Неговото страдание достигна върха си в агонията на кръста, когато той възкликна: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Евангелие от Матей 27:46). В точно този момент Неговото страдание достигна пределите на разрушителната власт на греха, побеждавайки го с неизтощима синовна любов и покорство пред волята на Отца.

Плащаницата ни помага да открием загадката на страданието, осветено чрез жертвата на Иисус. Както отбелязва Йоан-Павел II в Торино, тази жертва е източник за спасение на цялото човечество. Погребалното покривало е също и образ на Божията любов и човешкия грях. То ни задължава да изследваме най-дълбоките причини за изкупителната смърт на Христос. Това свидетелство за безпределно страдание не само прави осезаема любовта на Този, който „толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син” (Евангелие от Йоан 3:16), но също и ясно показва нейните измерения. Пред интензивността на Неговите страдания вярващият не може да не възкликне „Господи, не е възможна по-голяма любов”. И не може да не осъзнае, че собствените му грехове, както и греховете на всеки от нас, са причината за това страдание.

Плащаницата приканва всички нас да отпечатаме Божия образ в сърцата си и да изкореним ужасната реалност на греха. Съзерцанието на измъчваното тяло на Иисус помага на съвременния човек да се освободи от повърхността и егоизма, които толкова често оформят нашето отношение към любовта и греха. В безмълвното послание на Плащаницата дочуваме ехото на Божиите думи и на вековния опит на християнството: имайте вяра в Божията любов, най-ценното съкровище предложено на човечеството, пазете се от греха – най-голямата заплаха за човешкия живот.

(Торино, 24 май, 1998)