Тя се радва на огромна благодат и множество духовни дарби: съзерцателна молитва, откровения, видения, пророчества, тайнствено венчаване с Небесния Жених, невидими стигмати, способност да чете в човешките души и дълбоко и пълно познание на тайната на Божието милосърдие. Приживе Фаустина е фактически непозната, даже за много от сестрите от собствената си общност. Само някои от нейните настоятелки, нейният изповедник и духовен наставник са знаели за нейните видения и откровения. Тя умира от туберкулоза, мистично свързана с Христос, на 33 години, на 5 октомври 1938 година, след 13 години монашески живот.
Мисията на Фаустина да разпространи посланието на Божието милосърдие започва на 22 февруари 1931 г. Явявайки й се във видение, Христос я упълномощава да нарисува икона с Неговия образ с червени и светли лъчи, които бликат от Неговото Сърце. Иконата трябвало да бъде надписана по следния начин: „Иисусе, уповавам се на Тебе!”
В своя Дневник Фаустина пише: „Видях Господ Иисус облечен в бяла одежда (...) Не след дълго Иисус ми каза: Нарисувай икона според образа, който виждаш, с надпис: «Иисусе, уповавам се на теб!». Желая тази икона да бъде почитана, най-напред във вашия параклис, а след това и по целия свят” (Дневник, 47).
„Обещавам, че душата, която ще почита тази икона, няма да загине. Обещавам също, победа над враговете й още тук на земята и особено в часа на смъртта. Аз лично ще я браня като Своя слава” (Дневник, 48).
Когато духовният наставник на Фаустина научил за видението й, той я подложил на психиатричен преглед. След като получил заключение за нейното психическо здраве, той ангажирал художник, който под ръководството на светицата да нарисува нейното видение на Милосърдния Спасител. Господ Иисус моли Фаустина първата неделя след Великден да бъде провъзгласена за неделя на Милосърдието – „Празник на Божието милосърдие”, ден през който Неговите благодати ще се изливат по удивителен начин върху всички, които ги търсят. Той казва на Фаустина: „Желая свещениците да проповядват това Мое велико милосърдие на грешните души. Нека никой грешник не се страхува да се доближи до Мен” (Дневник, 50).
Денят на Божието милосърдие днес се празнува в хиляди католически енории в Съединените щати. Установен е като литургически празник на Католическата църква. В Дневника на св. Фаустина са описани обещанията, които Иисус дава на тези, които тържествено вземат участие в Празника на Божието милосърдие: „Всеки, който се доближи до Извора на Живота през този ден, ще получи пълно опрощение на греховете и ще бъде освободен от наказание” (Дневник, 300).
„Жадувам този Празник на милосърдието да бъде подслон и убежище за всички души и особено за бедните грешници. На този ден недрата на Моето милосърдие са отворени, изливам цяло море от благодати върху душите, които се приближат до извора на Моето милосърдие. Душите, които се изповядат и приемат Светото причастие, ще получат пълно опрощение на греховете си и избавление от всички наказания. (...) Нека никоя душа не се страхува да се доближи до Мен, даже греховете й да са като пурпур (...) (Ис. 1:18). Човечеството не ще постигне мир, докато не се обърне към Извора на Моето Милосърдие” (Дневник, 699).
На въпроса на Фаустина какво означават двата лъча в образа на иконата, Иисус отговаря: „Тези лъчи означават Кръвта и Водата – светлият лъч изобразява водата, която оправдава душите; червеният лъч изобразява Кръвта, която е животът за душите... Тези два лъча са избликнали от недрата на Моето Милосърдие в момента, в който Моето агонизиращо Сърце бе прободено с копие на кръста” (Дневник, 299).
Мисията на Фаустина се състои в това да напомня на света за Божията милосърдна любов към всяко човешко същество, дори и към най-големия грешник, да придаде нови форми на набожността към Божието милосърдие, да вдъхнови широко движение на поклоници и апостоли на Святото милосърдие, които ще насърчават хората към обновяване на християнския живот чрез тази набожност в духа на Евангелието с детско доверие в Бог и любов към ближния.
Божията благодат и Дневника на сестра Фаустина
Основното в посланието на Христос до сестра Фаустина, е че ние живеем във времето на Неговото милосърдие. Настоящият период, повече от всеки предшестващ досега в историята призовава всеки един от нас да се отвори и да приеме изливащата се благодат на Божието милосърдие. Чрез откровенията към Фаустина, станали известни като Посланието на Божието милосърдие, Иисус получава и ново име – Божието милосърдие, различно от разпространеното преди това име Пресвято сърце, което, естествено, не се отменя. Много пъти Иисус открива на Фаустина колко дълбоко е Неговото милосърдие.
„Отворил съм сърцето си като жив извор на милосърдието. Нека всички души да черпят живот от него. Нека се доближат до това море от милосърдие с голямо упование. Грешниците ще постигнат опрощение, а праведните ще се утвърдят в доброто. Аз ще изпълня душата на този, който уповава на Моето милосърдие с моя Божи мир в часа на смъртта му” (Дневник, 1520).
„Давам на хората съд, с който трябва да идват да черпят благодати при извора на милосърдието. Този съд е иконата с надпис: Иисусе уповавам се на Тебе” (Дневник, 327).
„Аз съм самата Любов и Милосърдие. Когато душата се приближава към мен с упование, Аз я изпълвам с такова преизобилие от благодати, че не може да ги побере в себе си, а озарява с тях другите души” (Дневник, 1074).
Дневникът на Фаустина ни казва, че не е достатъчно да вярваме в Иисус. Трябва да показваме на дело милосърдие към ближния, с дума, дело и молитва (Дневник, 742).
Иисус казва на Фаустина: „Ако душата не проявява милосърдие по един или друг начин, няма да получи Моето милосърдие в деня на съда” (Дневник, 1317).
„Господ ми каза: «Не се интересувай от това какво правят останалите, ти постъпвай така, както Аз ти нареждам, ти трабва да бъдеш живо Мое отражение чрез любов и милосърдие». Аз отговорих: «Но, Господи, те често се възползват от добротата ми». «Няма значение, дъще моя, това да не те засяга, ти бъди винаги милосърдна към всички и особено към грешниците»” (Дневник, 1446).
„Колко Ме боли, че душите толкова рядко се съединяват с Мен в Светото причастие. Аз ги чакам, а те са безразлични към Мен. Аз ги обичам толкова нежно и искрено, а те не Ми вярват. Аз искам да ги отрупам с благодати, а те не искат да ги приемат. Отнасят се към Мен като към нещо мъртво, а пък Моето сърце е преизпълнено с любов и милосърдие. За да познаеш поне малко Моята болка, представи си най-нежната майка, която много обича децата си, а тези деца презират любовта й. Помисли за болката й. Никой не може да я утеши. Това е блед образ и подобие на Моята любов” (Дневник, 1447).
В Дневника откриваме молитви на възхвала, отправени към Божието милосърдие, молитви, които ни подтикват да почитаме и благоговеем пред неизчерпаемото Божие милосърдие и състрадание към всяка душа, която копнее да бъде съединена с Него. „Величай душе моя Господа за всичко и прославяй Неговото милосърдие, защото Неговата доброта е безкрайна. Всичко ще премине, но Неговото милосърдие няма граници. И въпреки че злото ще достигне огромни размери, милосърдието е неизмеримо. Боже мой, даже и в наказанията, които Ти изпращаш на земята, аз виждам безбрежието на Твоето милосърдие, понеже, като ни наказваш тук на земята, Ти ни освобождаваш от вечното наказание. Радвайте се всички създания, защото вие сте по-близко до Бог в Неговото неизчерпаемо милосърдие, отколкото пеленачето до майчиното си сърце. О, Боже, Който си самата милост за най-големите греници, които искрено се покаят. Колкото по-голям грешник е човек, толкова по-голямо правото има да получи Божието милосърдие” (Дневник, 423).
Света Фаустина ни напомня значението на Евхаристията и на Светата Троица. „Иисусе, когато идваш в мен в Светото причастие, Ти, който благоволяваш да се заселиш с Отца и Светия Дух в малкото небе на моето сърце, старая се да бъда с Теб през целия ден. Не Те изоставям нито за миг, дори и когато съм заедно с други хора или когато се грижа за тези, които са ми поверени. Сърцето ми е винаги свързано с Него. Когато заспивам, предавам Му всеки удар на сърцето си. Когато се събудя, се потапям в Него в безмълвие. Будна, отправям кратко обожание към Светата Троица и благодаря на Бог за това, че благоволява да ми дари още един ден, че тайната на въплъщението на Неговия Син ще се повтори още веднъж в мен и още веднъж Неговото болезнено Страдание ще се повтори пред очите ми. Старая се да направя така, че на Иисус да му е по-лесно да премине чрез мен в другите души. Навсякъде отивам с Иисус. Неговото присъствие ме придружава навсякъде” (Дневник, 486).
Броеницата към Божието милосърдие
На 13 септември 1935 г. сестра Фаустина имала ужасяващо страшно видение за Ангела на разрушението (Ангела на Божествения гняв), който поразява някои места на планетата. Тя започнала да се моли, просейки от него да престане да наказва хората и да им даде време да се покаят. Първоначално нейните молби изглеждали напразни, безрезултатни, но малко по-късно тя видяла Светата Троица и почувствала силата на Христовата благодат в душата си. Започнала отново да се моли за света с думи, бликащи от тишината на душата й: „Предвечни Отче, поднасям Ти Тялото и Кръвта, Душата и Божеството на Твоя възлюбен Син и наш Господ Иисус Христос за опрощение на греховете ни и на греховете на целия свят; заради Неговото мъчително страдание смили се над нас и над целия свят” (Дневник, 475).
На молитвата й било отговорено и Ангелът спрял да носи наказание. На следващата сутрин сестра Фаустина чула вътрешен глас, който и казал: „Всеки път, когато влизаш в параклиса, веднага започни да казваш молитвата, на която те научих вчера” (Дневник, 476).
По-късно тя била инструктирана по какъв начин да моли Броеницата към Божието милосърдие: „Тази молитва служи за укротяване Моя гняв. Ще я казваш девет дни, както броеницата, но по следния начин: най-напред ще кажеш веднъж „Отче наш”, „Радвай се благодатна Марийо” и Символа на вярата – Вярвам в Бога... След това вместо „Отче наш” ще казваш следните думи: «Предвечни Отче, поднасям Ти Тялото и Кръвта, Душата и Божеството на Твоя възлюбен Син и наш Господ Иисус Христос за опрощение на греховете ни и на греховете на целия свят». Вместо „Радвай се, благодатна Марийо...” ще казваш следните думи: «Заради Неговото мъчително страдание смили се над нас и над целия свят». Накрая три пъти ще кажеш думите: «Святи Боже, Святи Крепки, Святи Безсмъртни, смили се над нас и над целия свят»” (Дневник, 476).
Самият Иисус ни казва защо е толкова важно да казваме тази молитва: „Постоянно казвай молитвата, на която те научих. Всеки, който я казва, ще получи голямо милосърдие в часа на смъртта. Свещениците ще я препоръчват на грешниците като последен спасителен пояс. Даже и най-закоравелият грешник, ако само веднъж каже тази молитва, ще получи благодати от Моето неизчерпаемо милосърдие. Копнея целият свят да познае Моето милосърдие; искам да дам неизказани благодати на душите, които вярват в Моето милосърдие” (Дневник, 687).
„О, с какви големи благодати ще даря душите, молещи се с тази броеница; дълбините на Моето милосърдие се вълнуват за тези, които казват тази молитва” (Дневник, 848). Всяка душа, която се моли с тази молитва, Аз ще браня като Своя слава в часа на нейната смърт или пък ако някои други я молят при умиращ човек – то той ще получи същото опрощение” (Дневник, 811).
„Чрез тази молитва ще изпросиш всичко, за което Ме молиш, ако то е в съгласие с Моята воля” (Дневник, 1731).
След смъртта на Фаустина посланието на Божието милосърдие започва да се разпространява по света. Във връзка с политическата ситуациа в Полша преди и след войната Църквата е затруднена да потвърди достоверността на писанията на Фаустина. В резултат на това Ватиканът е принуден да наложи временна забрана за разпространение на откровенията. В края на краищата обаче писанията са признати за автентични. Оттогава изследователите и теолозите cа впечатлени от способността на обикновената, скромна монахиня, след само две зими формация, да пише толкова задълбочено и ясно за мистичния живот. Нейният Дневник е признат като напълно безпогрешен от богословска гледна точка. Днес той е поставен редом с шедьоврите на мистичната литература.
Лагевники – столицата на Божието милосърдие
Главната цел на поклонничеството на Светия Отец в Полша през август 2002 г. беше да посети Светилището на Божието милосърдие в Краков – Лагевники.
По врема на отслужването на Евхаристията Йоан-Павел ІІ освети нов храм, в който тържествено повери света на Божието милосърдие и обяви Лагевники за столица на Божието милосърдие. Нали Иисус обеща оттук „да излезе искрата, която ще подготви света за Неговото окончателно идване” (Дневник, 1732). До Втората световна война Манастира на Ордена на сестрите на Богородица на Милосърдието в Краков – Лагевники е частна институция за сестрите и за онези, които са поверени на техните грижи. Днес тук се помещава светилището на Божието милосърдие, известно с благодатната икона на Милосърдния Иисус и с мощите на Сестра Фаустина. Хиляди поклоници от целия свят редовно се събират на това място. Тук се проповядва посланието на милосърдието. Отправят се молитви за Божие милосърдие за света. Оказва се милосърдие на онези, които са в нужда. Тук също апостолите на Божието милосърдие получават своята духовна формация.
Посланието на милосърдието
Посланието на милосърдието е, че Бог обича всеки от нас, без значение колко са големи греховете ни. Той иска ние да се обърнем към Него, така че да може да ни благослови. Той иска ние да познаем Неговото милосърдие и ще позволи то да се излее чрез нас върху останалите. По този начин всички ще дойдат да споделят Неговата радост. Да повторим: Просто е като А, Б и В: Поискай Неговата милост. Бог иска да се доближаваме до Него, да изповядваме греховете си и да копнеем за Неговото милосърдие. Да бъдем милосърдни. Бог иска да получим Неговото милосърдие и да го оставим да извира от нас към другите. Пълно упование. Бог иска ние да знаем, че благодатите на Неговото милосърдие зависят изцяло от нашето упование.
Канонизацията на сестра Фаустина
През първата неделя след Великден на 18 април 1993 г. на площада «Св. Петър» в Рим, папа Йоан-Павел ІІ причисли сестра Фаустина към обществото на блажените. Тя бе канонизирана в неделята на Божието милосърдие на 30 април през юбилейната 2000 година като първата светица на третото хилядолетие. В проповедта си по време на литургията за канонизацията й Светият Отец посочи, че чрез Божието провидение животът на тази смирена дъщеря на Полша е в неразривна връзка с историята на неотдавна приключилия 20-и век. „Фактически между Първата и Втората световна война Христос й поверява Своето послание на милосърдието. Тези, които помнят, които са свидетели или участници в събитията през онези години и на ужастните страдания, които бяха причинени тогава на милиони хора, добре знаят колко необходимо беше посланието на милосърдието. (...). Какво ще ни донесат идващите години? Какво ще бъде бъдещето на хората на Земята? На нас не ни е дадено да знаем. Много вероятно е, че въпреки новия прогрес за съжаление болезнените преживявания няма да намалеят. Но светлината на Божието милосърдие, която Господ иска да върне на света чрез харизмата на сестра Фаустина, ще осветява пътя на мъжете и жените от третото хилядолетие. Канонизацията на сестра Фаустина е особено красноречива: чрез този акт аз възнамерявам днес да оставя това послание за новото хилядолетие. Предавам го на всички хора, така че те да се научат да познават още по-добре истинското лице на Бог и истинското лице на събрата си. (...) Сестра Фаустина Ковалска пише в нейния Дневник: «Чувствам ужасна болка, когато гледам страданията на ближните си. Всички техни страдания отекват в сърцето ми; понасям техните страдания по такъв начин, че това даже ме наранява физически. Бих желала всички техни скърби да се излеят върху мен, за да ги облекча» (Дневник, 365). Това е степента на състрадание, до която води любовта, когато се вземе като мярка Божията любов. (...) Това е тази любов, която трябва да вдъхне милосърдие в наши дни, когато се сблъскваме с кризата на ценностите, с омаловажаването на ценността на живота, предизвикателството на най-разнообразни житейски нужди в света и по-специално задължението да защитаваме достойнството на всяко човешко същество. И така посланието на Божието милосърдие е също и мълчаливо послание за стойността на всяко човешко същество. Всеки човек е скъпоценен в Божиите очи; Христос даде живота си за всеки един, Бог Отец даде Духа Си на всеки и на всекиго предлага близост. (...) Това утешително послание е отправено преди всичко към тези, които са огорчени от особено несправедливи преживявания или съкрушени от товара на греховете, които са извършили, изгубили всякаква вяра в живота и които са изкушавани да се предадат на отчаянието. За тях бe принесен в жертва смирения Христос; лъчите от Неговото сърце ги докосват и светят над тях, стоплят ги, показват им пътя и ги изпълват с надежда. Колко души са били утешени чрез молитвата „Иисусе, уповавам се на Тебе”, която Провидението ни е дало чрез сестра Фаустина! Този прост акт на упование в Иисус разпръсква гъстите облаци и дава възможност лъч светлина да проникне във всеки живот. „Иисусе, уповавам се на Тебе” (...) И ти, Фаустино, Божи дар за нашето време, дар от земята на Полша за цялата Църква, дала ни усещането за дълбочината на Божието милосърдие, помогни ни да придобием живо усещане за него и да бъдем негови свидетели между братята и сестрите си. Нека твоето послание за светлина и надежда се разпространи по целия свят, подтиквайки грешниците към обръщане, укротявайки съперничества и омрази и отваряйки личностите и нациите към практикуване на братството. Днес, когато нашият поглед с теб е прикован върху лицето на възкръсналия Христос, нека твоята молитва на упование и отдаденост да стане и наша и да кажем с твърда надежда: Иисусе Христе, уповавам се на Теб! Jezu, ufam tobie!” (проповед на Светия Отец, 30.04.2000 г.)
Роберт Каша
Превод от английски: Павлина Читова
